Простилась...
Пошла
по краю,
куда -
и сама
не знаю...
Сквозь морок
бреду,
в нём вязну.
Здесь плохо:
противно
и грязно...
Да я
добавляю сырости,
не зная,
как всё это
вынести -
нашей разлуки
стужу...
Никто без тебя не нужен!
И я не нужна оказалась...
А
размечталась!..
|